KYLIE APHRODITE LES FOLLIES 3D

ЗА ОПЕРАЦИЯ КИНО

Ако сте били на концерт на Кайли Миноуг, вероятно си мислите, че знаете за какво става въпрос. Последното турне на певицата, обаче, надминава и най-смелите очаквания за разточителност и екстравагантност. Дванадесето по ред в кариерата й, то е замислено като най-мащабното й начинание до момента. За половин година Aphrodite: Les Folies минава през шест континента, събира половин милион зрители и реализира почти половин милиард долара приходи. Какво се крие зад тази статистика? Вероятно един от най-добрите спектакли, изнасяни някога пред публика.

По думите на Кайли, идеята за шоуто е вдъхновена от класическия холивудски мюзикъл Zigfeld Follies. Оттам идва типичната ретро стилистика, която някои по-строги зрители биха приели за кич. Продукцията не жали средства и въображение, което превръща концерта във феерия от изпълнения, всяко от което е по-смайващо от предишното. За да имате представа какво ви очаква, ще спомена, че част от спектакъла е поверена на специалисти, разработили една от най-успешните водни атракции в Disneyland. Това, разбира се, не изчерпва запомнящите се моменти, включващи въздушни акробати, пищни костюми на Долче и Габана и традиционно съвършените танцьори, които със сигурност ще навестяват сънищата ви за известно време.

Признавам, отношението ми към филмите-концерти е доста скептично по простата причина, че в повечето случаи не се получава нито едното, нито другото. Не ми е по сърце и концепцията на режисьори като Мартин Скорсезе, които превръщат шоуто в документален филм. Тук цялата мощ на киното е впрегната с единствената цел да представи на публиката спектакъла в цялото му великолепие. Всичко това превръща Kylie: Aphrodite Les Folies 3D в едно зрелище, което не е за изпускане, дори за тези, които не са почитатели на този стил музика.

Kylie: Aphrodite Les Folies 3D е само на 21 септември в Кино Арена.

20:00, 22:30 – Арена Запад, Арена Младост, Арена Мол Варна, Арена Парк Мол Стара Загора, Арена Фламинго Пловдив, Арена Централ Мол В. Търново, Арена Централ Мол Плевен

19:00, 21:30 – Арена The Mall София, Арена Гранд Мол Варна

Филмът е заснет през април 2011 г. по време на два от концертите в Лондон и включва пълния сет лист от европейската част на турнето:

The Carnival of the Animals: Aqarium / Aphrodite / The One / Wow / Illusion / I Believe in You / Cupid Boy / Spinning Around / Get Outta My Way / What Do I Have to Do? / Everything is Beautiful / Slow / Confide in Me / Can't Get Out of My Head / In My Arms / Looking for an Angel / Closer / There Must Be an Angel (Playing with My Heart) / Love at First Sight / If You Don't Love Me / Better the Devil You Know / Better Than Today / Put Your Hands Up (If You Feel Love)

На бис: On a Night Like This / All the Lovers

НОЩТА НА УЖАСИТЕ

ЗА ОПЕРАЦИЯ КИНО

Именно защото е лято, човек очаква да отиде на кино с една кофа пуканки и без особено напрежение да убие два часа от ценното си време, което през този сезон би трябвало да прекарва на плажа или някъде в чужбина. Случайно или не, до момента (поне у нас), т.нар. летни блокбастъри предизвикват смесени реакции, и остана един Конан, на когото да разчитаме да оправдае присъствието си в тази категория.

Започвам малко отдалече, за да стане ясно, че дори по ниските сезонни стандарти, повечето от летните предложения са обида за средноинтелигентния зрител и не биха могли да спечелят одобрението ви, освен ако не сте пингвин, маймуна или смърф.

За щастие, случаят с Нощта на ужасите не е точно такъв. Без да се доближава до съвършенството, този римейк на култовия хорър от 1985 год. съдържа достатъчно добри съставки, за да задържи вниманието ви през по-голямата част от внушителните за жанра 110 минути. Като начало, голям късмет е, че за изминалите 26 години филмът не се е сдобил с една дузина продължения, което значително повишава интереса към новата версия. Прави чест на режисьора Крейг Гилеспи, че не се е поддал на актуалната Здрач-тенденция и вместо лигава тинейджърска мелодрама можем да се насладим на почти класически филм на ужасите. За разлика от предишните си филми Ларс и истинското момиче и Г-н Удкок (признавам си, че и на двата заспах), тук той е решил да не експериментира и доколкото има някави изненади, те засягат предимно визията и като цяло са доста приятни.

И така... Животът на тинейджъра Чарли Брустър изведнъж се променя, когато новият съсед Джери, освен че не си изхвърля боклука, се оказва и вампир. В резултат на това доста от съседите започват да изчезват, включително и най-добрия приятел на Чарли.

Като стана въпрос за доброто ниво на продукцията, до голяма степен това се отнася за подбора на актьорите. В ролята на Чарли е една от вече утвърдените млади звезди Антон Йелчин, когото със сигурност сте запомнили не само от Терминатор: Спасение и Star Trek, но и от Чарли Бартлет, Алфа дог, сериала Хъф и впечатляващата първа голяма роля в киното в Сърца в Атлантида. Не че тук му се налага да показва чудеса от актьорско майсторство, но определено образа на типичен провинциален тинейджър, попаднал в центъра на извънредни събития, му пасва идеално.

Приятните изненади започват от момента, в който се появява Колин Фарел, когото със сигурност не сме гледали в нещо интересно от времето на В Брюж. Човекът очевидно се забавлява до такава степен, че още от първия кадър ни убеждава колко сполучлив е изборът му за тази роля и още веднъж доказва умението си да балансира между сериозното и комедията. Голямата атракция, обаче, малко неочаквано се оказва Дейвид Тенънт, който никога не ми е бил особено интересен, дори и като д-р Ху. Именно негова е заслугата в жанровите определения на филма да влезе и комедия. Почти неузнаваем в началото, той изпълва екрана още в първото си появяване и като нищо може да измести от сърцата на феновете Крис Сарандън, който изпълнява ролята на Питър Винсънт* в първия филм, а тук прави едно от задължителните за римейка кратки появявания.

Няма как да не спомена и името на Кристофър Минц – Плас, чиято роля не е на висотата на Шут в г*за, но все пак му дава възможност да демонстрира неизчерпаемата си енергия. Вероятно покрай съвместната им работа в Съединените щати на Тара, режисьорът е успял да убеди Тони Колет да изиграе секси майката на главния герой, но както се казва, това са допълнителни екстри, към които можем да прибавим и очевидната примамка за мъжката публика Имоджин Путс.

Няма да е пресилено, ако кажа, че от техническа гледна точка филмът е безупречен. Още началната сцена дава обещания за оригинална визия, които до края се оправдават напълно. Испанският оператор Хавиер Агиресаробе, който е работил със светила като Милош Форман и Уди Алън е изоставил напълно пъстрата визия от Здрач, за да ни вкара в депресиращата атмосфера на едно типично американско предградие. Няколкото заигравки с 3D-то ни напомнят, че технологията е допринесла значително за развитието на филмите на ужасите, а сцената, в която Колин Фарел преследва колата със семейството на Чарли, е заснета уникално. Всичко това се случва на фона на перфектно пасващата на законите на жанра музика на Рамин Джавади, който дори да беше написал само музиката към Бягство от затвора и Игра на тронове, пак щеше да е сред любимите ми композитори.

Като изключим една-две излишно дълги сцени (в първата половина), Нощта на ужасите е един напълно приличен филм, който, без да е ретро, отбелязва завръщане към класическата форма на филмите на ужасите. Нещо повече. Очевидно е, че създателите му са положили доста усилия, за да избегнат незавидната съдба на повечето римейк-и. Според мен, са успели. Не знам дали това е достатъчно да го направи блокбастър, но със сигурност няма да съжалявате, че сте се изръсили и за пуканки.

__________________

* В оригиналния филм ролята на Питър Винсънт се изпълнява от Роди Макдауъл. Крис Сарандън изпълнява ролята на Джери и има кратка поява в новата версия. Моля да ме извините за грешката. Текста е във вида, публикуван в Операция Кино.

РАЗМЯНАТА

ЗА ОПЕРАЦИЯ КИНО

Пак комедия. Пак Райън Рейнолдс. Пак Джейсън Бейтман. И пак два изгубени часа. За малко да възкликна: „Кой ги гледа тези филми, по дяволите?!“, но не съм чак толкова чувствителен. Пък и отговора ми е ясен. Тези, които пълнят салоните на Бен Стилър, Адам Сандлър и всякакви големи топки, ловци на шаферки и ергенски запои. Не че нещо... За всеки влак си има пътници.

Ако не е станало ясно, този филм сме го гледали. В което нямаше да има нищо лошо, ако режисьорът Дейвид Добкин (Шаферките са негови, няма нищо случайно) и двамата му сценариста (от тях са Запоите), не бяха седнали като мъже да измислят нещо оригинално, вместо да събират откъдето каквото се сетят. Единственият момент, който не се сещам да съм гледал някъде другаде, е завръзката, когато самоличностите на двамата герои се разменят, докато пикаят във фонтан. Ако това се брои за оригинално, взимам си думите назад. Въпросната сцена до голяма степен дава представа както за естеството на хумора, така и за половината сюжетна линия, която се състои в измъчени гегове отвъд ръба на добрия вкус, от които най-много да ви се доповръща. Другата половина има благородната задача да ни убеди, че кой каквото прави, на себе си го прави, стига накрая всички да са щастлви и богати. Лично при мен и този лиричен подход не подейства, но пък може тънката ми струна да е прекалено дебела.

С неуспех се увенчаха и надеждите ми, че филма може да бъде спасен от Райън Рейнолдс, когото с удоволствие съм гледал в Предложението и Buried. Човекът се бори геройски с малоумните реплики и сценките, достойни за български сериал, но намеренията за безумен смях, породен от размяната на самоличности, така и не се осъществяват. Според мен, нито той, нито Джейсън Бейтман, успяват да изиграят убедително ролята на другия, което, ако се беше случило, със сигурност щеше да е доста по-забавно. В крайна сметка, резултатът е такъв, че някакси предпочитам ролята на Райън Рейнолдс да беше изиграна от самия него.

Налага се да спомена и женското присъствие, което се изразява в участието на Оливия Уайлд и Лесли Ман. Няма съмнение, заради тях ще се стече половината публика и определено ще има какво да види. Едната дори показва цици, но не е тази, която ви се иска. Освен да пръскат секс, и двете нямат кой знае каква работа на екрана, ако не броим това, че без тях филмът щеше да свърши за половин час. Безпомощността на сценаристите достига космически стойности именно в техните образи, които са като извадени от долнопробна компютърна игра в някоя от социалните мрежи. Наскоро четох колко щастлива била Оливия Уайлд, че вече може да си избира ролите. Ако продължава така, по-добре да си остане нещастна.

За да не бъда разбран неправилно, може би трябва да уточня, че нямам нищо против леките летни комедийки, които ти вдигат настроението и от които запомняш поне един свеж лаф. Понеже сме на тема размяна на местата, един от филмите, на които най-много съм се смял, е Шантав петък. Това, което ме дразни, са извадените като от калъп полуфабрикати, който, ако мога така да се изразя, не са политически коректни спрямо средната интелигентност. Какво получаваме, в случая? Тоалетен хумор, изтъркана романтика и две яки мацки. Със сигурност, на някои ще им е достатъчно, но това просто не е моят влак.

ХАРИ ПОТЪР И ДАРОВЕТЕ НА СМЪРТТА,ЧАСТ 2

14 години след излизането на първата книга, да обсъждаш Хари Потър е все едно да обсъждаш Библията. Дори тези, които не са я чели, знаят за какво се разказва и имат мнение. Точно 10 години след първата екранизация идва и големия финал на сагата, донесла до момента на създателите си повече от шест милиарда долара. Извън материалното изражение, не можем да отречем, че очилатия герой на Дж. К. Роулинг се превърна в един от идолите на последното поколение.

В контекста на дългогодишната еуфория, осмата част до голяма степен може да се приеме с въздишка на облекчение и ако крие някакви изненади, то те ще са за тези, които са прекарали последните 10 години на друга планета. Разбира се, имаме една новост, и тя е, че за първи и последен път в историята на поредицата ще трябва да се екипираме с триизмерни очила. Със сигурност може да се каже, че Хари Потър и даровете на смъртта, Част 2 е един от малкото филми, в които 3D-то си е точно на място и допринася за цялостното положително впечатление. Нещо повече, има отделни сцени, които изглеждат като специално създадени, за да демонстрират предимствата на вече не толкова новата технология.

Не само заради триизмерната визия, но и благодарение на по-стройната сюжетна линия, последната част е безспорно най-добрата от последните четири. След леко мудното начало, съдържащо няколко обяснителни сцени, действието набира скорост, когато героите се завръщат в Хогуортс за последния сблъсък. Можете да бъдете сигурни, че ще видите всичките си любими персонажи, независимо дали са спрели да ги дават в някоя от предишните серии. Лично за мен, филмът започна, когато се появи Маги Смит. Благодарение на мястото му в историята, не може да не ни радва и засиленото присъствие на Алън Рикман, чийто тембър със сигурност ще се помни дълго. Извън тази шеговита забележка, без преувеличение може да се каже, че образа на професор Сивиръс Снейп е един от най-интересните в поредицата. На всяка от останалите звезди, преминали през поредицата е отделен кадър, макар и в повечето случаи от няколко секунди.

Всеки от споменатите четири филма е дело на Дейвид Йейтс, който тук постига най-мрачната визия, която сме виждали в Хари Потър. Това се оказва доста ценен похват, като се има предвид, че развитието на характерите на главните герои не крие особени изненади. В това отношение, можем само да съжалаваме, че на някои от второстепенните герои не е обърнато повече внимание. Златен шанс за засилване на напрежението би било примерно хвърлянето на малко повече светлина върху драмата на семейство Малфой. Лично за мен беше разочарование начина, по който ни беше предложена голямата поука от историята, но предполагам, че тези камъни трябва да ги хвърлям в градината на Дж. К. Роулинг.

От останалите имена от екипа ще си позволя да спомена само композитора Александър Деспла, чиято музика много успешно допълва мрачната атмосфера, въпреки че е доста далече от мащабните оркестрации на Джон Уилямс. Разбира се, би било престъпление да бъде забравена основната музикална тема и тя доста успешно е вкарана в някои от ключовите моменти на историята.

След 10 години, 8 филма и 4 режисьора е време за малко равносметка. Моят личен фаворит е Хари Потър и затворникът от Азкабан на Алфонсо Куарон, чийто психологически подход се оказа малко тежък за масовата публика. От друга страна, е несериозно да имаме прекалено големи очаквания за нещо, създадено с единствената цел да забавлява. По този показател не може да има съмнение – проекта е успешен. Каквото и да говорим, едно е сигурно. Всички ще искат да видят как свършва историята. И докато за нас това е краят, за явлението Хари Потър това е само началото.

ALCATRAZ / Fox

Агенти на ФБР се опитват да проследят тайнствено изчезнали в миналото затворници, които се появяват отново в наши дни. Името на Дж. Дж. Ейбрамс е гаранция, че няма да има спокойствие до последно. Сам Нийл, Хорхе Гарсия (Хърли на друг остров?), Сара Джоунс, Сантяго Кабрера и Робърт Фостър са в главните роли. Да пожелаем успех на пилотния епизод, тъй като проекта се очертава с доста над средния бюджет.

HOUSE OF LIES / Showtime

Суперуспешен бизнес консултант не се спира пред нищо, за да осигури на клиентите си информацията, която им е нужна. Дон Чийдъл е в ролята на анти-героя, чиято съвест внезапно започва да се обажда. Участват още Кристен Бел и Бен Шуорц.

LOCKE & KEY / Fox

Екранизация на едноименния комикс, в който съпруга търси отмъщение за бруталното убийство на съпруга си. Тук акцента е върху актьорския състав, който включва Миранда Ото, Ник Стал, Сара Болджър и поп-звездата Джеси Макартни. Сюжета се определя като най-доброто в традицията на Стивън Кинг, но опасенията са, че проекта е твърде амбициозен за телевизия.

MORE AS THE STORY DEVELOPS / HBO

Поглед зад кулисите на новинарски канал от Арън Соркин, чиито акции се покачиха драстично след Социалната мрежа. В комбинация с традиционно скандалния подход на НВО, се очертава интересно зрелище, което със сигурност ще постави в готовност адвокатите на CNN. Все още не са известни имена от актьорския състав.

PLAYBOY / NBC

Както може да се съди по заглавието, екзотичен сюжет за възхода на клуб в Чикаго, през който преминава артистичния и политически елит от средата на миналия век. Дейвид Крумхолц и Амбър Хърд са в главните роли, а обещанията са за поглед към една действителност, за която много се говори, но много малко хора са виждали.

PRIME SUSPECT / NBC

Поредната американска версия на успешен британски сериал. Своенравна криминална инспекторка се бори за оцеляване в един свят, доминиран от мъже. Култовата роля на Хелън Мирън е поверена на Мария Бело, участват още Ейдън Куин и Кърк Асеведо.

REM / NBC

Трилър, напомнящ за Генезис, в който ченге се събужда след инцидент, за да открие, че живее в две различни измерения. Би трябвало да сте заинтригувани още на Генезис... Продуцентите обещават сюжет, който ще ви пръсне мозъка, а поне в телевизията това не се среща често. Допълнителна атракция е Джейсън Айзъкс в ролята на ченгето.

THE RIVER / ABC

Ужасите продължават да завлядяват ефира. Група от пътешественици се отправят към джунглата на Амазонка, за да търсят изчезнал журналист. От създателите на Paranormal Activity с Елоиз Мъмфорд в главната роля.

TERRA NOVA / Fox

Дългоочакваният научно-фантастичен проект, в който сред многобройните имена на продуценти, откриваме това на Стивън Спилбърг. Джейсън О‘Мара и Шели Кон са семейство Шанън, което от 2149 г. се телепортира в праисторическата епоха, за спаси загиващата цивилизация. Плюс Стивън Ланг.

TOUCH / Fox

Затъжилите се за Кифър Съдърланд могат да очакват завръщането му като баща на дете-аутист, което може да предсказва бъдещето. Проектът на Тим Кринг (Герои) се смята за един от най-силните за сезона, за което говори факта, че вече е поръчан цял сезон, преди да е направен пилотния епизод.

Използвана е информация от tv.com и insidetv.ew.com

ТОР: БОГЪТ НА ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

Не че имам нещо против митологията и различните национални епоси, но почти не се сещам за екранизация, която бих искал да гледам отново. Също така, се отнасям доста подозрително към сюжети, в които домакински потреби се подвизават със собствени имена. Това не означава, че не ме глождеше любопитство относно поредния режисьорски опит на Кенет Брана, който се е случвало да ни радва с филми като Приятелите на Питър, Хамлет, новата версия на Sleuth и, по мое мнение, един от най-добрите съвременни трилъри Отново мъртва.

Пропускам фактологията, тъй като от Marvel доста фриволно са свели скандинавската митология до банална семейна драма, в което нямаше да има нищо лошо, ако Кенет Брана, като заклет почитател на Шекспир, беше обърнал повече внимание на сюжета. Няколкото закачки в тази посока са по-скоро доказателства за пропуснати възможности. Това, за което трябва да поздравим Брана е мащабната визия, в която на моменти се долавят елементи на театралност в добрия смисъл на думата. Благодарение на нея, филмът е приятно за окото зрелище, което доста успешно се справя със задачата да прикрие недостатъците на сценария.

Тук е мястото да направя малко отклонение, под формата на съвет. Прожекцията, на която присъствах, беше в изключително неподходящата за тази цел зала 8 на Cinema City, която горещо ви препоръчвам да избягвате поради доста посредственото ниво на картината и звука, което при подобни филми е решаващо. При наличието на IMAX версия, изборът е логичен.

Колкото до актьорите, сър Антъни Хопкинс и Натали Портман са в обичайната си форма, с уточнението,че и пред двамата не стоят кой знае какви предизвикателства. Приятната изненада идва от австралиеца Крис Хемсуърт, за когото си бях приготвил няколко сравнения с любимия му уред. Не знам доколко е уместно да се каже, че е успял да комбинира в едно образите на красавицата и звяра, но е факт, че в неговото изпълнение Тор е по-скоро страдащия прокуден принц, отколкото всемогъщия бог, който мята светкавици и върти чукове. Да се надяваме, че този подход към образа му ще се запази и в предстоящия проект The Avengers. Приятен детайл е и епизодичната роля на Кат Денингс, чиято героиня на няколко пъти разведрява атмосферата със своебразното си произношение на скандинавските имена. Рене Русо пък пада жертва на очертаващата се тенденция във всяка по-голяма продукция да има по едно необяснимо актьорско присъствие.

Можем само да съжаляваме, че цели трима сценаристи и двама автори на сюжета не са успели да предложат на Кенет Брана материал, който да пасне по-добре на доказаните му умения. Лично аз очаквах по-мрачна версия, в която заговорите и предателствата предизвикват малко по-сложни взаимоотношения между героите. Вместо това, получаваме класически холивудски блокбастър, и то не най-нов модел. В което няма нищо лошо, при положение, че винаги можем да намерим два часа за убиване, дори ако имаме по-важна работа.

THOR (2011) режисьор Кенет Брана, с Крис Хемсуърт, Антъни Хопкинс, Натали Портман, Том Хайдълстън, Стелан Скарсгард, Идрис Елба, Кат Денингс, Рей Стивънсън