(1996)
Алехандро Аменабар
с Ана Торент, Едуардо Нориега, Феле Мартинес
Наскоро, докато гледах Агора, ми хрумна,че не съм гледал първия филм на Аменабар. Съвсем случайно, докато си говорехме с Лора преди няколко дни, отново стана въпрос за него и реших, че очевидно момента е дошъл.
Първото нещо, което ми хрумна, е че е малко странно на 24 години да направиш филм за смъртта. При това филм, който в никакъв случай не изглежда като дебют. Накрая обаче, си дадох сметка, че това дали ще си обсебен от смъртта или от нещо друго, не е толкова важно. Във всички случаи, прекаленото вманиачаване по нещо не завършва добре. За разлика от много други филми на подобна тематика, Аменабар много точно е преценил, че няма нужда да си помага с разни окултни или свръхестествени елементи. Реалистичния сюжет и непретенциозната визия действат много по-стряскащо от цяла армия ангели и демони. Лично на мен главната героиня ми беше малко безлична, което по всяка верятност е търсен ефект за да изпъкнат Едуардо Нориега и Феле Мартинес, които след този филм незабавно се превръщат в звезди.
8/10
Готин дебют. Аменабар е пичов тип.
ОтговорИзтриванеТака е
ОтговорИзтриванеРядко се намират слаби испански филми
Ей, благодаря ви. Не се надявах на коментари още на втория ден.
ОтговорИзтриване