понеделник, 25 април 2011 г.

ТОР: БОГЪТ НА ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

Не че имам нещо против митологията и различните национални епоси, но почти не се сещам за екранизация, която бих искал да гледам отново. Също така, се отнасям доста подозрително към сюжети, в които домакински потреби се подвизават със собствени имена. Това не означава, че не ме глождеше любопитство относно поредния режисьорски опит на Кенет Брана, който се е случвало да ни радва с филми като Приятелите на Питър, Хамлет, новата версия на Sleuth и, по мое мнение, един от най-добрите съвременни трилъри Отново мъртва.

Пропускам фактологията, тъй като от Marvel доста фриволно са свели скандинавската митология до банална семейна драма, в което нямаше да има нищо лошо, ако Кенет Брана, като заклет почитател на Шекспир, беше обърнал повече внимание на сюжета. Няколкото закачки в тази посока са по-скоро доказателства за пропуснати възможности. Това, за което трябва да поздравим Брана е мащабната визия, в която на моменти се долавят елементи на театралност в добрия смисъл на думата. Благодарение на нея, филмът е приятно за окото зрелище, което доста успешно се справя със задачата да прикрие недостатъците на сценария.

Тук е мястото да направя малко отклонение, под формата на съвет. Прожекцията, на която присъствах, беше в изключително неподходящата за тази цел зала 8 на Cinema City, която горещо ви препоръчвам да избягвате поради доста посредственото ниво на картината и звука, което при подобни филми е решаващо. При наличието на IMAX версия, изборът е логичен.

Колкото до актьорите, сър Антъни Хопкинс и Натали Портман са в обичайната си форма, с уточнението,че и пред двамата не стоят кой знае какви предизвикателства. Приятната изненада идва от австралиеца Крис Хемсуърт, за когото си бях приготвил няколко сравнения с любимия му уред. Не знам доколко е уместно да се каже, че е успял да комбинира в едно образите на красавицата и звяра, но е факт, че в неговото изпълнение Тор е по-скоро страдащия прокуден принц, отколкото всемогъщия бог, който мята светкавици и върти чукове. Да се надяваме, че този подход към образа му ще се запази и в предстоящия проект The Avengers. Приятен детайл е и епизодичната роля на Кат Денингс, чиято героиня на няколко пъти разведрява атмосферата със своебразното си произношение на скандинавските имена. Рене Русо пък пада жертва на очертаващата се тенденция във всяка по-голяма продукция да има по едно необяснимо актьорско присъствие.

Можем само да съжаляваме, че цели трима сценаристи и двама автори на сюжета не са успели да предложат на Кенет Брана материал, който да пасне по-добре на доказаните му умения. Лично аз очаквах по-мрачна версия, в която заговорите и предателствата предизвикват малко по-сложни взаимоотношения между героите. Вместо това, получаваме класически холивудски блокбастър, и то не най-нов модел. В което няма нищо лошо, при положение, че винаги можем да намерим два часа за убиване, дори ако имаме по-важна работа.

THOR (2011) режисьор Кенет Брана, с Крис Хемсуърт, Антъни Хопкинс, Натали Портман, Том Хайдълстън, Стелан Скарсгард, Идрис Елба, Кат Денингс, Рей Стивънсън