понеделник, 29 август 2011 г.

KYLIE APHRODITE LES FOLLIES 3D

ЗА ОПЕРАЦИЯ КИНО

Ако сте били на концерт на Кайли Миноуг, вероятно си мислите, че знаете за какво става въпрос. Последното турне на певицата, обаче, надминава и най-смелите очаквания за разточителност и екстравагантност. Дванадесето по ред в кариерата й, то е замислено като най-мащабното й начинание до момента. За половин година Aphrodite: Les Folies минава през шест континента, събира половин милион зрители и реализира почти половин милиард долара приходи. Какво се крие зад тази статистика? Вероятно един от най-добрите спектакли, изнасяни някога пред публика.

По думите на Кайли, идеята за шоуто е вдъхновена от класическия холивудски мюзикъл Zigfeld Follies. Оттам идва типичната ретро стилистика, която някои по-строги зрители биха приели за кич. Продукцията не жали средства и въображение, което превръща концерта във феерия от изпълнения, всяко от което е по-смайващо от предишното. За да имате представа какво ви очаква, ще спомена, че част от спектакъла е поверена на специалисти, разработили една от най-успешните водни атракции в Disneyland. Това, разбира се, не изчерпва запомнящите се моменти, включващи въздушни акробати, пищни костюми на Долче и Габана и традиционно съвършените танцьори, които със сигурност ще навестяват сънищата ви за известно време.

Признавам, отношението ми към филмите-концерти е доста скептично по простата причина, че в повечето случаи не се получава нито едното, нито другото. Не ми е по сърце и концепцията на режисьори като Мартин Скорсезе, които превръщат шоуто в документален филм. Тук цялата мощ на киното е впрегната с единствената цел да представи на публиката спектакъла в цялото му великолепие. Всичко това превръща Kylie: Aphrodite Les Folies 3D в едно зрелище, което не е за изпускане, дори за тези, които не са почитатели на този стил музика.

Kylie: Aphrodite Les Folies 3D е само на 21 септември в Кино Арена.

20:00, 22:30 – Арена Запад, Арена Младост, Арена Мол Варна, Арена Парк Мол Стара Загора, Арена Фламинго Пловдив, Арена Централ Мол В. Търново, Арена Централ Мол Плевен

19:00, 21:30 – Арена The Mall София, Арена Гранд Мол Варна

Филмът е заснет през април 2011 г. по време на два от концертите в Лондон и включва пълния сет лист от европейската част на турнето:

The Carnival of the Animals: Aqarium / Aphrodite / The One / Wow / Illusion / I Believe in You / Cupid Boy / Spinning Around / Get Outta My Way / What Do I Have to Do? / Everything is Beautiful / Slow / Confide in Me / Can't Get Out of My Head / In My Arms / Looking for an Angel / Closer / There Must Be an Angel (Playing with My Heart) / Love at First Sight / If You Don't Love Me / Better the Devil You Know / Better Than Today / Put Your Hands Up (If You Feel Love)

На бис: On a Night Like This / All the Lovers



четвъртък, 18 август 2011 г.

НОЩТА НА УЖАСИТЕ



Именно защото е лято, човек очаква да отиде на кино с една кофа пуканки и без особено напрежение да убие два часа от ценното си време, което през този сезон би трябвало да прекарва на плажа или някъде в чужбина. Случайно или не, до момента (поне у нас), т.нар. летни блокбастъри предизвикват смесени реакции, и остана един Конан, на когото да разчитаме да оправдае присъствието си в тази категория.

Започвам малко отдалече, за да стане ясно, че дори по ниските сезонни стандарти, повечето от летните предложения са обида за средноинтелигентния зрител и не биха могли да спечелят одобрението ви, освен ако не сте пингвин, маймуна или смърф.

За щастие, случаят с Нощта на ужасите не е точно такъв. Без да се доближава до съвършенството, този римейк на култовия хорър от 1985 год. съдържа достатъчно добри съставки, за да задържи вниманието ви през по-голямата част от внушителните за жанра 110 минути. Като начало, голям късмет е, че за изминалите 26 години филмът не се е сдобил с една дузина продължения, което значително повишава интереса към новата версия. Прави чест на режисьора Крейг Гилеспи, че не се е поддал на актуалната Здрач-тенденция и вместо лигава тинейджърска мелодрама можем да се насладим на почти класически филм на ужасите. За разлика от предишните си филми Ларс и истинското момиче и Г-н Удкок (признавам си, че и на двата заспах), тук той е решил да не експериментира и доколкото има някави изненади, те засягат предимно визията и като цяло са доста приятни.

И така... Животът на тинейджъра Чарли Брустър изведнъж се променя, когато новият съсед Джери, освен че не си изхвърля боклука, се оказва и вампир. В резултат на това доста от съседите започват да изчезват, включително и най-добрия приятел на Чарли.

Като стана въпрос за доброто ниво на продукцията, до голяма степен това се отнася за подбора на актьорите. В ролята на Чарли е една от вече утвърдените млади звезди Антон Йелчин, когото със сигурност сте запомнили не само от Терминатор: Спасение и Star Trek, но и от Чарли Бартлет, Алфа дог, сериала Хъф и впечатляващата първа голяма роля в киното в Сърца в Атлантида. Не че тук му се налага да показва чудеса от актьорско майсторство, но определено образа на типичен провинциален тинейджър, попаднал в центъра на извънредни събития, му пасва идеално.

Приятните изненади започват от момента, в който се появява Колин Фарел, когото със сигурност не сме гледали в нещо интересно от времето на В Брюж. Човекът очевидно се забавлява до такава степен, че още от първия кадър ни убеждава колко сполучлив е изборът му за тази роля и още веднъж доказва умението си да балансира между сериозното и комедията. Голямата атракция, обаче, малко неочаквано се оказва Дейвид Тенънт, който никога не ми е бил особено интересен, дори и като д-р Ху. Именно негова е заслугата в жанровите определения на филма да влезе и комедия. Почти неузнаваем в началото, той изпълва екрана още в първото си появяване и като нищо може да измести от сърцата на феновете Крис Сарандън, който изпълнява ролята на Питър Винсънт* в първия филм, а тук прави едно от задължителните за римейка кратки появявания.

Няма как да не спомена и името на Кристофър Минц – Плас, чиято роля не е на висотата на Шут в г*за, но все пак му дава възможност да демонстрира неизчерпаемата си енергия. Вероятно покрай съвместната им работа в Съединените щати на Тара, режисьорът е успял да убеди Тони Колет да изиграе секси майката на главния герой, но както се казва, това са допълнителни екстри, към които можем да прибавим и очевидната примамка за мъжката публика Имоджин Путс.

Няма да е пресилено, ако кажа, че от техническа гледна точка филмът е безупречен. Още началната сцена дава обещания за оригинална визия, които до края се оправдават напълно. Испанският оператор Хавиер Агиресаробе, който е работил със светила като Милош Форман и Уди Алън е изоставил напълно пъстрата визия от Здрач, за да ни вкара в депресиращата атмосфера на едно типично американско предградие. Няколкото заигравки с 3D-то ни напомнят, че технологията е допринесла значително за развитието на филмите на ужасите, а сцената, в която Колин Фарел преследва колата със семейството на Чарли, е заснета уникално. Всичко това се случва на фона на перфектно пасващата на законите на жанра музика на Рамин Джавади, който дори да беше написал само музиката към Бягство от затвора и Игра на тронове, пак щеше да е сред любимите ми композитори.

Като изключим една-две излишно дълги сцени (в първата половина), Нощта на ужасите е един напълно приличен филм, който, без да е ретро, отбелязва завръщане към класическата форма на филмите на ужасите. Нещо повече. Очевидно е, че създателите му са положили доста усилия, за да избегнат незавидната съдба на повечето римейк-и. Според мен, са успели. Не знам дали това е достатъчно да го направи блокбастър, но със сигурност няма да съжалявате, че сте се изръсили и за пуканки.

__________________

* В оригиналния филм ролята на Питър Винсънт се изпълнява от Роди Макдауъл. Крис Сарандън изпълнява ролята на Джери и има кратка поява в новата версия. Моля да ме извините за грешката. Текста е във вида, публикуван в Операция Кино.

РАЗМЯНАТА


Пак комедия. Пак Райън Рейнолдс. Пак Джейсън Бейтман. И пак два изгубени часа. За малко да възкликна: „Кой ги гледа тези филми, по дяволите?!“, но не съм чак толкова чувствителен. Пък и отговора ми е ясен. Тези, които пълнят салоните на Бен Стилър, Адам Сандлър и всякакви големи топки, ловци на шаферки и ергенски запои. Не че нещо... За всеки влак си има пътници.

Ако не е станало ясно, този филм сме го гледали. В което нямаше да има нищо лошо, ако режисьорът Дейвид Добкин (Шаферките са негови, няма нищо случайно) и двамата му сценариста (от тях са Запоите), не бяха седнали като мъже да измислят нещо оригинално, вместо да събират откъдето каквото се сетят. Единственият момент, който не се сещам да съм гледал някъде другаде, е завръзката, когато самоличностите на двамата герои се разменят, докато пикаят във фонтан. Ако това се брои за оригинално, взимам си думите назад. Въпросната сцена до голяма степен дава представа както за естеството на хумора, така и за половината сюжетна линия, която се състои в измъчени гегове отвъд ръба на добрия вкус, от които най-много да ви се доповръща. Другата половина има благородната задача да ни убеди, че кой каквото прави, на себе си го прави, стига накрая всички да са щастлви и богати. Лично при мен и този лиричен подход не подейства, но пък може тънката ми струна да е прекалено дебела.

С неуспех се увенчаха и надеждите ми, че филма може да бъде спасен от Райън Рейнолдс, когото с удоволствие съм гледал в Предложението и Buried. Човекът се бори геройски с малоумните реплики и сценките, достойни за български сериал, но намеренията за безумен смях, породен от размяната на самоличности, така и не се осъществяват. Според мен, нито той, нито Джейсън Бейтман, успяват да изиграят убедително ролята на другия, което, ако се беше случило, със сигурност щеше да е доста по-забавно. В крайна сметка, резултатът е такъв, че някакси предпочитам ролята на Райън Рейнолдс да беше изиграна от самия него.

Налага се да спомена и женското присъствие, което се изразява в участието на Оливия Уайлд и Лесли Ман. Няма съмнение, заради тях ще се стече половината публика и определено ще има какво да види. Едната дори показва цици, но не е тази, която ви се иска. Освен да пръскат секс, и двете нямат кой знае каква работа на екрана, ако не броим това, че без тях филмът щеше да свърши за половин час. Безпомощността на сценаристите достига космически стойности именно в техните образи, които са като извадени от долнопробна компютърна игра в някоя от социалните мрежи. Наскоро четох колко щастлива била Оливия Уайлд, че вече може да си избира ролите. Ако продължава така, по-добре да си остане нещастна.

За да не бъда разбран неправилно, може би трябва да уточня, че нямам нищо против леките летни комедийки, които ти вдигат настроението и от които запомняш поне един свеж лаф. Понеже сме на тема размяна на местата, един от филмите, на които най-много съм се смял, е Шантав петък. Това, което ме дразни, са извадените като от калъп полуфабрикати, който, ако мога така да се изразя, не са политически коректни спрямо средната интелигентност. Какво получаваме, в случая? Тоалетен хумор, изтъркана романтика и две яки мацки. Със сигурност, на някои ще им е достатъчно, но това просто не е моят влак.