break4love

Днес има две премиери. Мармадюк няма никакъв шанс да му обърна внимание, а за Прекършени прегръдки на Алмодовар пък нямам вдъхновение, тъй като го гледах отдавна, а впечатленията ми са доста противоречиви. За протокола, Алмодовар ще ми е любим, каквото и да направи.

Това ми дава възможност да драсна няколко реда за I Love You Phillip Morris, който гледах снощи. Честно казано, напоследък не ми се е случвало да имам по-неопределено мнение за някой филм. Очакванията ми спаднаха драстично още щом видях логото на Europacorp в началото. Продуцентът Бесон е поверил филма на двама начинаещи режисьори, които има още какво да учат. Като изключим присъствието на Джим Кери и Юън Макгрегър, между които няма ама грам химия, имах чувството че гледам средностатистическа телевизионна продукция. Че любовта и лъжата са несъвместими и че от любов хората правят какви ли не глупости, е ясно. Не е ясно защо подобна история трябва да бъде интересна, само защото става въпрос за гейове. Извън тази пикантна подробност, режисьорското дуо не е положило никакви усилия да вкара поне малко оригиналност, било то като форма или съдържание. Вярно, че става въпрос за истински случай, но също така е вярно, че действителността и киното се подчиняват на съвсем различни закони. И не помня дали споменах, но между Джим Кери и Юън Макгрегър няма никаква химия.