петък, 4 юни 2010 г.

Днес има две премиери. Мармадюк няма никакъв шанс да му обърна внимание, а за Прекършени прегръдки на Алмодовар пък нямам вдъхновение, тъй като го гледах отдавна, а впечатленията ми са доста противоречиви. За протокола, Алмодовар ще ми е любим, каквото и да направи.
Това ми дава възможност да драсна няколко реда за I Love You Phillip Morris, който гледах снощи. Честно казано, напоследък не ми се е случвало да имам по-неопределено мнение за някой филм. Очакванията ми спаднаха драстично още щом видях логото на Europacorp в началото. Продуцентът Бесон е поверил филма на двама начинаещи режисьори, които има още какво да учат. Като изключим присъствието на Джим Кери и Юън Макгрегър, между които няма ама грам химия, имах чувството че гледам средностатистическа телевизионна продукция. Че любовта и лъжата са несъвместими и че от любов хората правят какви ли не глупости, е ясно. Не е ясно защо подобна история трябва да бъде интересна, само защото става въпрос за гейове. Извън тази пикантна подробност, режисьорското дуо не е положило никакви усилия да вкара поне малко оригиналност, било то като форма или съдържание. Вярно, че става въпрос за истински случай, но също така е вярно, че действителността и киното се подчиняват на съвсем различни закони. И не помня дали споменах, но между Джим Кери и Юън Макгрегър няма никаква химия.

сряда, 2 юни 2010 г.

От вчера има нов трейлър на третия сезон на Истинска кръв. Към новостите добавяме и върколак, а към познатите неща още кръв и секс. Клипа звучи свежо с новото парче на Гага Teeth. Началото е следващата неделя.

вторник, 1 юни 2010 г.



CHLOE
(2009)

Атом Егоян

с Джулиан Мур, Аманда Сейфрид, Лиъм Нийсън


В мрачните дъждовни вечери, когато въпроса защо, по дяволите, лятото все още го няма, e най-отимистичната мисъл в главата ти, няма нищо по-освежаващо от една тежка психологическа драма, след която спокойно можеш да заспиш с утехата, че някои хора са къде-къде по-зле. Chloe е римейк на френския филм Натали от 2003 г. с участието на Фани Ардан, Жерар Депардийо и Еманюел Беар. В него акцента е върху взаимоотношенията между двамата съпрузи, докато тук сюжета следи връзката между съпругата и проститутката, която тя наема, за да съблазни мъжа й. Може би е излишно да казвам, че това е актьорски филм, а заслугата на режисьора е в създаването на депресивно-меланхоличната атмосфера, на чийто фон се развива действието. Както може да се очаква от американски римейк, добавени са леки елементи на трилър. Това дава възможност на Аманда Сейфрид да ни изненада приятно с един нетрадициционен образ на femme fatale. Колкото до Джулиан Мур, мисля, че не са много актрисите, на които така добре им прилягат ролите на фрустрирани съпруги, готови на какви ли не експерименти, за да задържат мъжа до себе си. Да не забравя да спомена, че обожавам филми със закачка в последния кадър. Този е точно такъв.
7/10