ТОР: БОГЪТ НА ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

Не че имам нещо против митологията и различните национални епоси, но почти не се сещам за екранизация, която бих искал да гледам отново. Също така, се отнасям доста подозрително към сюжети, в които домакински потреби се подвизават със собствени имена. Това не означава, че не ме глождеше любопитство относно поредния режисьорски опит на Кенет Брана, който се е случвало да ни радва с филми като Приятелите на Питър, Хамлет, новата версия на Sleuth и, по мое мнение, един от най-добрите съвременни трилъри Отново мъртва.

Пропускам фактологията, тъй като от Marvel доста фриволно са свели скандинавската митология до банална семейна драма, в което нямаше да има нищо лошо, ако Кенет Брана, като заклет почитател на Шекспир, беше обърнал повече внимание на сюжета. Няколкото закачки в тази посока са по-скоро доказателства за пропуснати възможности. Това, за което трябва да поздравим Брана е мащабната визия, в която на моменти се долавят елементи на театралност в добрия смисъл на думата. Благодарение на нея, филмът е приятно за окото зрелище, което доста успешно се справя със задачата да прикрие недостатъците на сценария.

Тук е мястото да направя малко отклонение, под формата на съвет. Прожекцията, на която присъствах, беше в изключително неподходящата за тази цел зала 8 на Cinema City, която горещо ви препоръчвам да избягвате поради доста посредственото ниво на картината и звука, което при подобни филми е решаващо. При наличието на IMAX версия, изборът е логичен.

Колкото до актьорите, сър Антъни Хопкинс и Натали Портман са в обичайната си форма, с уточнението,че и пред двамата не стоят кой знае какви предизвикателства. Приятната изненада идва от австралиеца Крис Хемсуърт, за когото си бях приготвил няколко сравнения с любимия му уред. Не знам доколко е уместно да се каже, че е успял да комбинира в едно образите на красавицата и звяра, но е факт, че в неговото изпълнение Тор е по-скоро страдащия прокуден принц, отколкото всемогъщия бог, който мята светкавици и върти чукове. Да се надяваме, че този подход към образа му ще се запази и в предстоящия проект The Avengers. Приятен детайл е и епизодичната роля на Кат Денингс, чиято героиня на няколко пъти разведрява атмосферата със своебразното си произношение на скандинавските имена. Рене Русо пък пада жертва на очертаващата се тенденция във всяка по-голяма продукция да има по едно необяснимо актьорско присъствие.

Можем само да съжаляваме, че цели трима сценаристи и двама автори на сюжета не са успели да предложат на Кенет Брана материал, който да пасне по-добре на доказаните му умения. Лично аз очаквах по-мрачна версия, в която заговорите и предателствата предизвикват малко по-сложни взаимоотношения между героите. Вместо това, получаваме класически холивудски блокбастър, и то не най-нов модел. В което няма нищо лошо, при положение, че винаги можем да намерим два часа за убиване, дори ако имаме по-важна работа.

THOR (2011) режисьор Кенет Брана, с Крис Хемсуърт, Антъни Хопкинс, Натали Портман, Том Хайдълстън, Стелан Скарсгард, Идрис Елба, Кат Денингс, Рей Стивънсън

Днес има две премиери. Мармадюк няма никакъв шанс да му обърна внимание, а за Прекършени прегръдки на Алмодовар пък нямам вдъхновение, тъй като го гледах отдавна, а впечатленията ми са доста противоречиви. За протокола, Алмодовар ще ми е любим, каквото и да направи.

Това ми дава възможност да драсна няколко реда за I Love You Phillip Morris, който гледах снощи. Честно казано, напоследък не ми се е случвало да имам по-неопределено мнение за някой филм. Очакванията ми спаднаха драстично още щом видях логото на Europacorp в началото. Продуцентът Бесон е поверил филма на двама начинаещи режисьори, които има още какво да учат. Като изключим присъствието на Джим Кери и Юън Макгрегър, между които няма ама грам химия, имах чувството че гледам средностатистическа телевизионна продукция. Че любовта и лъжата са несъвместими и че от любов хората правят какви ли не глупости, е ясно. Не е ясно защо подобна история трябва да бъде интересна, само защото става въпрос за гейове. Извън тази пикантна подробност, режисьорското дуо не е положило никакви усилия да вкара поне малко оригиналност, било то като форма или съдържание. Вярно, че става въпрос за истински случай, но също така е вярно, че действителността и киното се подчиняват на съвсем различни закони. И не помня дали споменах, но между Джим Кери и Юън Макгрегър няма никаква химия.

От вчера има нов трейлър на третия сезон на Истинска кръв. Към новостите добавяме и върколак, а към познатите неща още кръв и секс. Клипа звучи свежо с новото парче на Гага Teeth. Началото е следващата неделя.

CHLOE
(2009)

Атом Егоян
с Джулиан Мур, Аманда Сейфрид, Лиъм Нийсън

В мрачните дъждовни вечери, когато въпроса защо, по дяволите, лятото все още го няма, e най-отимистичната мисъл в главата ти, няма нищо по-освежаващо от една тежка психологическа драма, след която спокойно можеш да заспиш с утехата, че някои хора са къде-къде по-зле. Chloe е римейк на френския филм Натали от 2003 г. с участието на Фани Ардан, Жерар Депардийо и Еманюел Беар. В него акцента е върху взаимоотношенията между двамата съпрузи, докато тук сюжета следи връзката между съпругата и проститутката, която тя наема, за да съблазни мъжа й. Може би е излишно да казвам, че това е актьорски филм, а заслугата на режисьора е в създаването на депресивно-меланхоличната атмосфера, на чийто фон се развива действието. Както може да се очаква от американски римейк, добавени са леки елементи на трилър. Това дава възможност на Аманда Сейфрид да ни изненада приятно с един нетрадициционен образ на femme fatale. Колкото до Джулиан Мур, мисля, че не са много актрисите, на които така добре им прилягат ролите на фрустрирани съпруги, готови на какви ли не експерименти, за да задържат мъжа до себе си. Да не забравя да спомена, че обожавам филми със закачка в последния кадър. Този е точно такъв.
7/10

По всичко изглежда, че проблемите около The Hobbit продължават. Две години след като му беше поверена режисурата, Гийермо Дел Торо обяви, че се отказва от проекта. Описвайки решението като най-трудното в живота си, той обясни, че финансовите неуредици около продукцията са го накарали да се оттегли и да се заеме със собствените си проекти. От New Line и Warner Bros обясниха решението на Дел Торо с нежеланието му да отдели необходимото време за подготовка и снимки, което от три години се разтегли до шест. Съвсем скоро се очаква да бъде намерен нов режисьор, който да завърши снимките в срок.

Сексът и градът 2

Sex and the City 2 (2010)

Майкъл Патрик Кинг

със Сара Джесика Паркър, Ким Катрал,

Кристин Дейвис, Синтия Никсън
Contains Spoilers

За да приключим набързо с обобщенията: Сексът и градът е имал и по-добри времена, но това няма абсолютно никакво значение. Свежи лафове, екзотични пейзажи и умопомрачителен лукс - всичко това го има, и то в неограничени количества. Освен това, Майкъл Патрик Кинг много добре знае как да свири на тънката струна, така че и драмата е налице. Разбира се, това в онзи леко извратен вариант, който вече 12 години поддържа славата на един от малкото сериали, за които с чиста съвест бих използвал определението култов. От грандиозно кичозната гей сватба в началото, през леко преекспонирания лукс на Абу Даби до познатия уют на старото жилище на Кари - Сексът и градът 2 има за цел да комуникира с възможно най-широк кръг публика. Очевидните недостатъци, като типичните за американците култ към показността и примитивно отношение към чуждите култури на моменти дразнят, но от друга страна са повод за още забавни ситуации. Задължителните пирони в програмата като Single Ladies, но в изпълнение на Лайза Минели и караоке вечерта на четирите девойки са допълнени от много приятни детайли, от които личния ми фаворит е Пола Абдул. Така че отърсете се от всички предразсъдъци и се настройте за купон, защото не ви очаква нищо друго, освен fun, fun и fun.

7/10

KELIS
Flesh Tone (2010)

Да е жив и здрав този, дето е накарал Kelis тотално да си промени стила. Предполагам, че трябва да отправим благодарности към will.i.am., David Guetta, Benny Benassi и още толкова диджеи, благодарение на които се е получил един от най-добрите денс албуми, които съм слушал напоследък. Клипа към първия сингъл Acapella ми е леко кичозен, но да се нядяваме, че нещата ще се подобрят с втория 4th of July (Fireworks). Определено този албум ще изкара поне един сезон в mp3 плейъра ми.