Принцът на Персия: Пясъците на времето

PRINCE OF PERSIA
The Sands of Time (2010)

Майк Нюъл
с Джейк Джиленхол, Джема Артъртън, Бен Кингсли, Алфред Молина

Ще се опитам да потисна традиционния сарказъм, който ме обзема, когато става въпрос за екранизация на компютърна игра. Признавам, познанията ми в тази област датират от времето на Nintendo, а опита ми се изчерпва със Super Mario Bros. Доколкото разбирам, сюжетът на играта образува трилогия, първата част от която е Пясъците на времето.
Изборът на Майк Нюъл за режисьор породи надежди за малко повече творческа свобода в жанра на компютърните екранизации, чиито правила са прости, но безпощадни. За съжаление, желязната хватка на Джери Брукхаймър продължава да работи безотказно. На Нюъл не са позволени никакви волности и от началото до края Принцът на Персия: Пясъците на времето е компилация от добре изпипани похвати, благодарение на което филмът изглежда добре, но напълно разочарова откъм съдържание. Екзотичните пейзажи на Мароко са почти единствената атракция, която си заслужава да се види на огромния екран на IMAX. Останалото са втръснали до припадък вариации на тема братска обич и предопределеност на съдбата. Като светъл лъч е неузнаваемия Алфред Молина, в чиято уста са сложени няколко злободневни реплики. Очаквах много повече от участието на Джема Артъртън и Тоби Кибъл, но за съжаление сценария не им оставя друг избор, освен да красят екрана. Не мога да кажа същото за Бен Кингсли, но той пък отдавна е надскочил тези амбиции. Колкото до Джейк Джиленхол, той се справя прилично със задачата си, която изисква повече физически, отколкото актьорски умения. Ако сте чули за страхотната му коремна преса и се надявате да я видите, ще трябва да внимавате, защото се мярка съвсем за кратко.
Ако имате избор, не се колебайте да гледате филма в IMAX. Ще ви излезе малко по-скъпо, но когато няма нищо друго, размерът определено има значение.

6/10