По всичко изглежда, че проблемите около The Hobbit продължават. Две години след като му беше поверена режисурата, Гийермо Дел Торо обяви, че се отказва от проекта. Описвайки решението като най-трудното в живота си, той обясни, че финансовите неуредици около продукцията са го накарали да се оттегли и да се заеме със собствените си проекти. От New Line и Warner Bros обясниха решението на Дел Торо с нежеланието му да отдели необходимото време за подготовка и снимки, което от три години се разтегли до шест. Съвсем скоро се очаква да бъде намерен нов режисьор, който да завърши снимките в срок.

Сексът и градът 2

Sex and the City 2 (2010)

Майкъл Патрик Кинг

със Сара Джесика Паркър, Ким Катрал,

Кристин Дейвис, Синтия Никсън
Contains Spoilers

За да приключим набързо с обобщенията: Сексът и градът е имал и по-добри времена, но това няма абсолютно никакво значение. Свежи лафове, екзотични пейзажи и умопомрачителен лукс - всичко това го има, и то в неограничени количества. Освен това, Майкъл Патрик Кинг много добре знае как да свири на тънката струна, така че и драмата е налице. Разбира се, това в онзи леко извратен вариант, който вече 12 години поддържа славата на един от малкото сериали, за които с чиста съвест бих използвал определението култов. От грандиозно кичозната гей сватба в началото, през леко преекспонирания лукс на Абу Даби до познатия уют на старото жилище на Кари - Сексът и градът 2 има за цел да комуникира с възможно най-широк кръг публика. Очевидните недостатъци, като типичните за американците култ към показността и примитивно отношение към чуждите култури на моменти дразнят, но от друга страна са повод за още забавни ситуации. Задължителните пирони в програмата като Single Ladies, но в изпълнение на Лайза Минели и караоке вечерта на четирите девойки са допълнени от много приятни детайли, от които личния ми фаворит е Пола Абдул. Така че отърсете се от всички предразсъдъци и се настройте за купон, защото не ви очаква нищо друго, освен fun, fun и fun.

7/10

KELIS
Flesh Tone (2010)

Да е жив и здрав този, дето е накарал Kelis тотално да си промени стила. Предполагам, че трябва да отправим благодарности към will.i.am., David Guetta, Benny Benassi и още толкова диджеи, благодарение на които се е получил един от най-добрите денс албуми, които съм слушал напоследък. Клипа към първия сингъл Acapella ми е леко кичозен, но да се нядяваме, че нещата ще се подобрят с втория 4th of July (Fireworks). Определено този албум ще изкара поне един сезон в mp3 плейъра ми.

Въпреки разочароващия сезон, фналът на Lost ме върна в доброто старо време, когато всяка седмица очаквах с нетърпение поредния епизод. Както можеше да се очаква, не всички загадки са разгадани, а мелодрамата закономерно достига своя връх. Лично на мен това не ми пречи, пък и абсолютно споделям посланието, че времето и мястото са без значение, важни са само моментите, които прекарваме с любимите хора и спомените, които остават след тях. Дори си имам и любима реплика:

Ако това ще ти помогне, аз ти прощавам.

До преди няколко дни нямах и най-малка представа, че Властелинът на пръстените има шанс да се нареди сред любимите ми произведения, още повече, че преди години успях да избутам книгата едва до средата, а и не споделях особено еуфорията около филма. След като изгледах наведнъж разширените издания на трилогията, изведнъж ми просветна, че просто съм нямал очи за идеята, която е колкото проста, толкова и гениална.

Как да започнеш стария си живот отново?
Как да продължиш, когато в сърцето си започваш да разбираш,

че няма връщане назад?
Има някои неща, които времето няма да излекува.
Има рани, които са твърде дълбоки, за да зарастнат.

***

Принцът на Персия: Пясъците на времето

PRINCE OF PERSIA
The Sands of Time (2010)

Майк Нюъл
с Джейк Джиленхол, Джема Артъртън, Бен Кингсли, Алфред Молина

Ще се опитам да потисна традиционния сарказъм, който ме обзема, когато става въпрос за екранизация на компютърна игра. Признавам, познанията ми в тази област датират от времето на Nintendo, а опита ми се изчерпва със Super Mario Bros. Доколкото разбирам, сюжетът на играта образува трилогия, първата част от която е Пясъците на времето.
Изборът на Майк Нюъл за режисьор породи надежди за малко повече творческа свобода в жанра на компютърните екранизации, чиито правила са прости, но безпощадни. За съжаление, желязната хватка на Джери Брукхаймър продължава да работи безотказно. На Нюъл не са позволени никакви волности и от началото до края Принцът на Персия: Пясъците на времето е компилация от добре изпипани похвати, благодарение на което филмът изглежда добре, но напълно разочарова откъм съдържание. Екзотичните пейзажи на Мароко са почти единствената атракция, която си заслужава да се види на огромния екран на IMAX. Останалото са втръснали до припадък вариации на тема братска обич и предопределеност на съдбата. Като светъл лъч е неузнаваемия Алфред Молина, в чиято уста са сложени няколко злободневни реплики. Очаквах много повече от участието на Джема Артъртън и Тоби Кибъл, но за съжаление сценария не им оставя друг избор, освен да красят екрана. Не мога да кажа същото за Бен Кингсли, но той пък отдавна е надскочил тези амбиции. Колкото до Джейк Джиленхол, той се справя прилично със задачата си, която изисква повече физически, отколкото актьорски умения. Ако сте чули за страхотната му коремна преса и се надявате да я видите, ще трябва да внимавате, защото се мярка съвсем за кратко.
Ако имате избор, не се колебайте да гледате филма в IMAX. Ще ви излезе малко по-скъпо, но когато няма нищо друго, размерът определено има значение.

6/10

Робин Худ

ROBIN HOOD (2010)
Ридли Скот
с Ръсел Кроу, Кейт Бланшет, Макс фон Сюдоф, Уилям Хърт

Ридли Скот плюс Ръсел Кроу не винаги е равно на шедьовър. В случая резултата е по-скоро разочарование. Не че Скот е изгубил форма, но е направил прекалено много компромиси, за да осигури комфорт на звездата Кроу. Както е известно, първоначалния вариант, наречен Нотингам, в който Робин Худ е второстепенен персонаж, се проваля заради многобройните забележки на австралийския актьор и продуцент. Новия сценарий на Брайън Хелгеланд е откровено комерсиален, в което не би имало нищо лошо, ако не бяха направени прекалено много отстъпки пред масовия вкус. Финалът е повече от незадоволителен и макар, че е предшестван от известно раздвижване в сюжета, подчертава определено мудната първа част на филма. Нито Кроу и останалите звезди, нито бойните сцени могат да привлекат достатъчно внимание към действието и да предизвикат съучастието на зрителя. Единствените изключения са Кейт Бланшет и Макс фон Сюдов, чиито сцени са единствените, в които припламва някаква емоция. За съжаление, Робин Худ в изпълнението на Ръсел Кроу е един от най-нехаризматичните герои, които съм виждал. Дори това да е съзнателно търсен ефект, предвид че ни се предлага истинската история, вдъхновила легендата, освен облеклото, нищо в изпълнението на Кроу не придава индивидуалност на образа, който отдавна се е превърнал в символ. Добрата новина е, че този път защитниците на историческата коректност могат да спят спокойно. Събитията от епохата са отразени без особени волности. Ако това е достатъчно за добър филм, значи Робин Худ става.

6/10

Съвсем кратки впечатления от 12-минутния откъс от Чиракът на магьосника, който беше показан преди прожекцията на Принцът на Персия: Пясъците на времето. Поуморен Никълъс Кейдж, много свеж Тоби Кибъл, предвидимо добър Алфред Молина и абсолютно незабележим младеж в главната роля. Опасявам се, че Джери Брукхаймър не демонстрира никакъв прогрес и е на път да се превърне в американската версия на Люк Бесон. С две думи, типичен летен блокбастър.

Отлагам ревюто на Принцът на Персия за следващия петък. Тази седмица излиза Робин Худ, който поради разпространителски неуредици няма да има предварителна прожекция. Ако успея да стигна до официалната премиера в четвъртък, ще драсна два реда.

Вече започвам да се настройвам за прожекцията на Принцът на Персия: Пясъците на времето. Ако не се лъжа, това ще е първия двуизмерен филм на IMAX, който ще се показва у нас. Отзиви - в петък.

Надявам се, не сте пропуснали да видите трейлъра на Inception, новия филм на Кристофър Нолан. Засега всичко изглежда много обещаващо, да не говорим за човека зад Леонардо.

Пожелавам ви приятни почивни дни с новия официален постер на Сексът и градът 2. Не мога да не отбележа, че малко са се увлекли с фотошопа, особено върху Ким Катрал.

ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН
The Last Song (2010)

Джули Ан Робинсън
с Майли Сайръс, Грег Киниър, Лиам Хемсуърт, Кели Престън

Няколко седмици след С дъх на канела имаме нова екранизация на роман на Никълъс Спаркс. За незапознатите, той е един от корифеите в жанра на романтичната драма, който за по-голяма яснота ще наричам "сълзи и сополи". Спомнете си само Писмо в бутилка, Тетрадката, Нощи в Роданте и ще добиете представа за какво става въпрос. Нямам навик да разказвам сюжета, а тук няма и смисъл, тъй като схемата на историята е толкова позната, че всички събития могат да се предскажат с почти математическа точност. Ако има някаква изненада, тя е в присъствието на набедената за звезда Майли Сайръс, която ми направи впечатление единствено с неуспешния резултат от разкрасителните процедури, на които се е подложила. Ако на 17 години има толкова силикон в устата, че да не може да си я затвори, представям си на какво ще прилича на 20. Както и да е, има си баща, той да му мисли... Другото забележително във филма е един младеж (да му споменем все пак името - изгряващата австралийска звезда Лиам Хемсуърт), който през по-голямата част от времето се разхожда гол до кръста.
Ще завърша този задълбочен анализ с нещо извън темата. Получих сведения, че някои хора са се подвели по ревюто ми да гледат Сблъсъкът на титаните, след което са умрели от тъпота. Мислех, че е излишно да го казвам, но ходенето на кино си е на ваша собствена отговорност:) Още повече, че от петък в Арена увеличават цените на билетите през уикенда.
4/10

Още малко снимки от локации + Мадона § дете.
Най-после и Джони Деп се появи до Анджелина Жоли на снимките на The Tourist във Венеция. До тях пък са Том Круз и Камерън Диас на снимачната площадка на екшън комедията Knight and Day, която трябва да излезе в края на юни. А щерката на Мадона, според мен, се превръща във все по-странно създание.

АТОМ
(2007)

По препоръка на Дринов гледах този минисериал на BBC, който се оказа един от най-интересните научно-полулярни филми, на които съм попадал. Никога не съм бил силен в точните науки, което не ми попречи да изгледам трите серии наведнъж, без да ми доскучае дори за момент. Водещ е английския професор Джим Ал-Халили, който по много увлекателен и дори забавен начин разказва историята на атомната физика. Мисля, че за три часа разбрах много повече, отколкото за всички години в училище. Беше ми много интересно да науча, че Айнщайн, освен че е бил един от най-гениалните, е бил един от най-консервативните учени, който се е противопоставял на почти всяко откритие. Във филма има още много факти, който на фона на цялата сложност на материята, смайват с простотата си. Сигурно никога не сте предполагали, че най-добре пазената тайна на Бог в науката се нарича просто "Принцип на Паули". Или пък, че шума между станциите по радиото не е нищо друго, а звука от Големия взрив. Както и че най-сигурното нещо в атома е неговата неопределеност.