сряда, 21 април 2010 г.

MYLENE FARMER STADE DE FRANCE

Снощи имах един от онези моменти, в които ми се иска да кажа на целия свят, че го обичам. Причината бяха концерта от последното турне на Милен Фармер и няколко бири. Вярно, че нейните концерти приличат по-скоро на спектакли, но тук тя просто е надминала себе си. От хореографията, която е дело на самата Милен, през декорите и осветлението, до костюмите на Жан-Пол Готие, всичко е доведено до съвършенство и подчинено на една-единствена цел – да ви отведе за два часа и половина в света на най-обожаваната френска изпълнителка. Не помня досега да съм виждал артист, който с такава лекота може да пренесе цял стадион от абсолютната жизнерадост до абсолютната драма. Не знам как се получава това, но при цялата грандиозност на събитието се създава впечатлението, че Милен Фармер сякаш общува с всеки зрител поотделно. Емоционалните моменти са толкова много, че понякога се налага Милен да прекъсва изпълненията, за да овладее гласа си. За разлика от друг път, тук тя е избрала кулминацията да е в средата на концерта, когато двете огромни анатомични статуи падат на колене, за да я приветстват, докато напуска сцената, след като е накарала целия стадион да плаче с нея. Публиката от своя страна й се отблагодарява щедро – те не просто я обичат, те я боготворят. Което ме връща към първоначалната ми мисъл. Няма нужда да казваш на целия свят, че го обичаш. Кажи го само на един човек и целия свят ще се изпълни с любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар